Ако САЩ напуснат НАТО: Най-голямата опасност

Автор: Константин Егерт

Американският президент е обиден на европейските съюзници, че не са подкрепили САЩ и Израел във войната срещу Иран. Стопанинът на Белия дом нарече НАТО „книжен тигър“ и изрази недоумение заши е нужна тази организация, щом се занимава само с Европа? Има и още нещо: Тръмп смяташе да свали режима на аятоласите за няколко дни и постави съюзниците пред свършения факт на войната. Сега им е обиден, защото бойните действия и политическата стратегия явно са били зле планирани и подготвени. Затова и войната се проточи.

Още новини от Украйна

Тръмп и Рубио съставят "класация" на страните в НАТО?

Изказванията на Тръмп биха могли да бъдат обяснени с раздразнението от проточилите се бойни действия срещу режима в Техеран и решението на испанския премиер Педро Санчес да откаже на американците да ползват територията на страната му за операции против Иран. Но държавният секретар Марко Рубио също заяви, че отношенията с НАТО ще бъдат преразгледани. Така възниква чувството, че това не е само сплашване на съюзниците, а реален опит ако не за напускане на Алианса, то поне за промяна на отношенията в неговите рамки.

Излизането от НАТО няма да е лесно. Северноатлантическият договор е ратифициран от Конгреса на САЩ и се пази в неговите архиви. Дори Тръмп да подпише такова разпореждане, скандалът, а вероятно и политическата криза ще бъдат гигантски, включително в неговата собствена Републиканска партия. И решението най-вероятно ще бъде оспорено във Върховния съд на САЩ.

Но и без излизане от НАТО американската администрация има много полуформални и неформални възможности за натиск над съюзниците. Такива са и доставките на оръжие, и обменът на разузнавателна информация, и логистичната поддръжка. Без американската военно-транспортна авиация всяка операция на НАТО ще бъде много по-сложна. И дори да няма разрив с Алианса, Вашингтон ще създаде един вид класация на страните от НАТО в зависимост от тяхната лоялност към Белия дом и обема на военните им бюджети. Със съгласните и „плащащите“ ще се говори по един начин, с другите като Санчес – по друг.

Как Европа би могла да се защити: три условия

За европейците настъпи моментът на истината. Независимо дали Америка ще излезе от Алианса или не, по политическото единство на организацията вече е нанесен сериозен удар. Въпросът дали НАТО ще може да оцелее без Съединените щати престава да бъде чисто теоретичен и трябва да получи своевременен отговор. Моят отговор е - „да, може“. Освен това Алиансът остава трансатлантически – нали Канада не смята да го напуска. Ще остане и ядрен – макар арсеналите на Великобритания и Франция да не са сравними с американския. Но – за да се осигури отбраната на европейските демокрации, най-вече от възможното нападение на Русия, ще трябва да се изпълнят няколко условия.

Първото: политическите лидери на европейските страни в НАТО трябва да проявят воля и да убедят избирателите си, че укрепването на отбранителните способности ще изисква жертви. Ще се наложи съкращаване на социални програми, а паралелно – и на част от държавния апарат. Освен това на редица страни ще им се наложи да възстановят задължителната военна служба. Тези мерки ще бъдат непопулярни, респективно гласовете на десните и левите привърженици на „мир с Русия на всяка цена“ ще зазвучат много по-силно. Те ще бъдат засилени от руската пропаганда и агентура.

Второто условие е финансово. То не е толкова непреодолимо, при положение, че БВП на европейските страни членки на НАТО се приближава до 20 трилиона евро, а руският е десет пъти по-малък. Европейците ще имат пари – особено ако бъде изпълнено първото условие. Тези средства ще трябва бързо да се вложат в технологии и производства, каквито в момента в Европа не достигат: дронове, тежкотоварна транспортна авиация, средства за ПВО, средства за водене на кибервойна. ЕС вече прави важни стъпки в тази посока. На 30 март ЕК одобри работна програма с бюджет от 1,5 милиарда евро в рамките на отбранителната програма EDIP, която предвижда модернизация на европейската отбранителна промишленост, увеличаване на производствените мощности и интегрирането на отбранителната промишленост на Украйна в нея.

На ниво отделни страни добри примери вече има. За по-малко от десет години Полша създава най-голямата и технически добре оборудвана армия сред държавите в ЕС. А Финландия не само далновидно запази задължителната военна служба, но и притежава най-мощната артилерия в НАТО, ако не се брои американската.

Путин може да реши да изпробва европейската отбрана

Третото условие е най-трудното. Ако американците си тръгнат, Путин спокойно може да поиска да изпита устойчивостта на европейската отбрана – не чрез пълномащабно нахлуване, а например чрез завладяването на неголяма територия на някоя от балтийските страни за няколко часа. В Москва отдавна искат да докажат, че „истинските“, т.е. западните европейци няма да тръгнат да умират за някой атакуван естонски град, при това без поддръжката на САЩ.

Нещо повече, той може да се опита да направи това и без формалното излизане на Америка от НАТО. Просто защото със своите изявления Вашингтон провокира Путин „да си опита късмета“. Сигурен съм, че в такъв случай балтийските страни, Полша и северните държави ще са длъжни да отговарят твърдо и да не обръщат внимание на това, което ще си помислят или ще кажат американците. Ако този урок бъде научен добре, НАТО ще оцелее и без американците.